Артемида

Артемида (на старогръцки: Ἄρτεμις) — е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица. Сестра-близначка на Аполон. Родени са на остров Делос, който се носел свободно по вълните до момента, в който бременната Лето (Латона) не стъпила върху него. По време на Троянската война заедно с Аполон воюва на страната на троянците. Символ на Артемида е луната, а богинята е въоръжена със сребърен лък. За неин еквивалент в древноримската митология се счита Диана. Етимологията на името ѝ води до- «меча богиня», «убийца». Тя носела естествената смърт на жените (както Аполон на мъжете), но можела и да бъде кръвожадна и често използвала стрелите си като средство за наказание. Сред нейните жертви са — Адонис, Актеон, Ифигения, Калисто, Мелеагър, дъщерите на Ниоба, Ойней, Орест, според някои митове – Орион. Класическата представа за Артемида е като за девственица и защитница на целомъдрието. Преди сватба ѝ принасяли изкупителна жертва. Жертвени животни били — диво прасе, елен, козел и коза. На Артемида Таврическа (Тавриола?) принасяли човешки жертви. Погубващите функции на Артемида са свързани с нейното древно минало-повелителка на зверовете на остров Крит. Древната Артемида не е само ловджийка, но и мечка. В Браврон (Атика) жриците на Артемида Браврония в ритуалните си танци надявали мечи кожи и се наричали „мечки“. Светилищата на Артемида Лимнатис («блатна») често се намирали в близост до извори и блата и символизирали плодородието. Култът към Артемида бил разпространен повсеместно, но особено известен бил нейния храм в Ефес в Мала Азия, където почитали изображение на Артемида „многогърда“. Ефеският храм, където се намирала прочутата многогърда на богинята покровителка на раждането, бил едно от седемте чудеса на света. Артемида Ефеска била покровителка на амазонките.

Бог Хермес – вестителят

Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς, старогръцко произношение Хермес, новогръцко – Ермис) е бог от древногръцката митология – вестител на боговете, считан за най-умния сред тях. Той е богът на търговията, границите и пътешествениците, които ги пресичат, на овчарите и говедарите, на ораторите и мъдростта, на литературата и поетите, на атлетите, мерките и теглилките и изобретяването на търговията по принцип, на хитрината на крадците и лъжците. Син е на Зевс и Мая, внук на Атлас, роден в пещера на планината Килен в Аркадия. Няколко часа след раждането си изобретил лирата, като опънал струни върху бронята на костенурка и възпял на нея любовта на Зевс и Мая. Още същия ден откраднал кравите на брат си Аполон и превърнал в скала Бат, когато той издал скривалището на стопанина им. Първоначално аркадски бог на ветровете и дъжда, затова вестител на Зевс и другите богове. Защитник на пътниците, патрон на крадците, съпровожда душите на мъртвите до подземния свят. Изобразяван е със златни крилати сандали и жезъл. Съответства на римския бог Меркурий.

Омировият химн за Хермес го призовава като този, който е: “много променлив, любезно хитър, обирджия, крадец на говеда, носач на сънища, наблюдател през нощта, крадец на портите, такъв, който скоро ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове.” Като преводач, той е вестител на боговете към човеците. Находките с Хермес се казвали хермайон. Хермес ни дава своята дума “херметичен” за изкуството за интерпретиране на скритото значение. Хермес като изобретател на огъня е паралелен на титана Прометей. Заедно с хармониката и лирата се вярвало, че Хермес е изобретил много видове състезания и спорта бокс и по тази причина е защитник на атлетите. Съвременните митографи свързват Хермес с боговете-измамници в други култури. Хермес също така служи като “психопомп” или водач на мъртвите, който им помага да намерят пътя си към задгробния живот (Подземния свят в гръцките митове). В много гръцки митове Хермес бил описван като единствения бог до Хадес и Персефона, който можел да влиза и излиза от Подземния свят безпрепятствено.

В напълно развития олимпийски пантеон, Хермес е син на Зевс и плеядата Мая, дъщеря на титана Атлас. Неговите символи са петелът и костенурката и той може да бъде разпознат по портмонето или кесията, крилатите сандали, крилатата шапка и вестителския жезъл, керкейон. Хермес бил бог на крадците, защото бил много хитър и умен и самият той бил крадец още от нощта, в която бил роден, когато се изплъзнал от майка си, нимфата Мая и избягал, за да открадне говедата на по-големия си брат Аполон.

Хермес бил много верен на баща си Зевс. Когато нимфата Йо, една от съпругите на Зевс, била заловена от Хера и пазена от многоокия гигант Аргус, Хермес я спасил, приспивайки гиганта с истории и песни и след това обезглавявайки го с меч във формата на сърп. В римската адаптация на гръцката религия, Хермес бил идентифициран с римския бог Меркурий, който, въпреки че бил наследен от етруските, развил много подобни характеристики, също както покровител на търговията.

• В Омировския химн, в първия ден на съществуването си: “след като добре нахранил силно мучащите говеда с фураж и ги откарал в обора, сгънал и почнал да смуче лотос и започнал да търси изкуството на огъня. Той избрал здрав лавров клон и го подрязал с ножа…”

Лудостта на Калигула

Гай Цезар Германик , познат още като Гай Цезар или Калигула, е третият принцепс и римски император. Роден е в Анций. Управлява в периода 37 – 41 г. Известен е със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм. Той е запомнен като лудия, заради странните му действия и решения. Калигула е убит през 41 г. от преторианските войни.

Гай е член на Юлиево-Клавдиевата династия. Най-младият син на Германия и Аграпина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий — чичо.

Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Древните автори Дион Касий и Светоний казват, че е имал „мозъчна треска“, според други е бил отровен, или е страдал от епилепсия или друго мозъчно заболяване. След време той се подобрил физически, но не и психически. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.

Всъщност Калигула винаги е правил впечатление на нездрав човек — висок и мършав, голяма глава с хлътнали бузи и слепоочия, тънък врат, голямо чело с оредяваща коса, но иначе твърде окосмено тяло, мъртвешки тен на кожата, вдлъбнати очи, гледащи винаги заплашително. Нарочно пред огледалото правел гримаси, та и без това неприятното му лице да изглежда още по-страшно.

Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с напрежението от трудното му детство или с това, че е останал неразбран. Едно нещо се знае със сигурност – той се оказва напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е едва на 18, когато Юлий Цезар е убит. Други приемат че стреса на който е подложен Калигула, неговата неопитност и не на последно място интригите около него са причина за лошите му прояви.

Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“. Пръв започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Говори се че всекидневно провежда съдебни процеси и екзекуции. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига до там че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари – една нечувана постъпка с която посяга дори на основите на робовладелското общество.

Спорно е дали Калигула всъщност е бил луд. Филон Алкасандрийски, който е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула не мисли така. Той е бил предводител на делегация, изпратена до Калигула за да спре издигането на огромна статуя върху важно за евреите място. Смятал е Калигула за злонамерен субект.

Съществуват легенди, че направил (или е обявил че ще направи) Инцитат, своя любим жребец, сенатор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си; оргията в двореца; военния поход в Британия, който завършва със събирането на мидени черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне своя статуя в Йерусалим, самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на Юпитер с култ към самия себе си. Считал че е придобил божествена същност – наредил да бъде почитан като жив бог.

Свещен скарабей

Свещеният скарабей  е вид едро насекомо (дължина до 2,5 см), принадлежащ към разред Твърдокрили и е един от символите на древен Египет.

В Древен Египет скарабеите са приемани за генератор на силна положителна енергия. Египтяните смятат, че дори само техният символистичен образ, който се среща доста често като мотив в древноегипетското изкуство, лекува и пази. Този свещен бръмбар е смятан за символ на здравето и закрилата на висшите сили. Но скарабеят е не само символ на живота, но има и известна негативна натовареност. При много тежки прегрешения хората са били увивани живи в платнище, а в саркофазите им са били изсипвани скарабеи, които да се хранят от плътта им докато умрат. Това е едно от най-тежките египетски наказания. Всъщност, наистина скарабея е използван за наказание за съгрешилите, но главно като символ е изобразявал живота, а заедно с Анх и Всевиждащото око той е изобразявал безсмъртието. Тъй като скарабеите се хранят предимно с разложена плът, те са бръмбари-лешояди.

ЕГИПЕТСКА МИТОЛОГИЯ – МИТЪТ ЗА ОЗИРИС

 Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.

Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет – злият бог на пустинята – го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.